вторник, 18 юли 2017 г.

Мастилени отпечатъци



Думите тежат. Криволичат и накланят везните в грешната посока. Мастилото се размазва. А в ъглите на листа се крият поетични въздишки.

Треперят. Изнемощели. Изплашени.

Думите тежат. Раменете на поета са превити. Той се взира в мастилените отпечатаци на своите въздишки.

Тихо е. Думите тежат. А поетът трепери. 




Още от и за поета тук и  тук


вторник, 7 март 2017 г.

Рециклирана истина

Бързаме. Усмихваме се по навик. Срещаме се на кафе. Говорим си. Разказваш ми за деня си, а аз се ядосвам на лошото време. Каросерията на живота занася под краката ни, а ние броим калории и контролираме качеството на съня ни. Обгръщаме се с факти, защото така е модерно. Броим стъпките си и следим пулса си. Храним се със супер храни.

Живеем био. Рециклираме пластмаса, хартия, емоции и истини. Бързаме. Срещаме се на кафе. Говорим си. Разказваш ми за новия био магазин на мястото на старата кръчма, а аз се ядосвам на лошото време. Питаш между другото как съм, а аз ти отвръщам "добре". Все пак живеем био и е модерно да се рециклира.