вторник, 7 март 2017 г.

Рециклирана истина

Бързаме. Усмихваме се по навик. Срещаме се на кафе. Говорим си. Разказваш ми за деня си, а аз се ядосвам на лошото време. Каросерията на живота занася под краката ни, а ние броим калории и контролираме качеството на съня ни. Обгръщаме се с факти, защото така е модерно. Броим стъпките си и следим пулса си. Храним се със супер храни.

Живеем био. Рециклираме пластмаса, хартия, емоции и истини. Бързаме. Срещаме се на кафе. Говорим си. Разказваш ми за новия био магазин на мястото на старата кръчма, а аз се ядосвам на лошото време. Питаш между другото как съм, а аз ти отвръщам "добре". Все пак живеем био и е модерно да се рециклира.


четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Огньовете на Дявола

Казват, че има истории, които не могат да бъдат разказани. Истории, които не бива да бъдат разказвани, защото звучат като страстно танго в тъмна нощ и палят пожари, в които после разказвачът бавно изгаря.

И сигурно е така, но истината е, че аз отдавна изгорях в един друг пожар. Сега не ме е страх да разкажа за твоите очи. За онзи омагьосващ поглед, който ме преследва в сънищата ми и е белязал душата ми. Мнозина биха те нарекли вещица. Но за мен ти си ангел.

Ангел, роден в огньовете на Дявола. Беше пролет. Срещнах те през един дъждовен ден и от този ден нататък винаги вали. Вали, защото си далеч. Вали, когато се опитвам да те забравя. Вали, когато целувам други. Вали, но аз изгарям.

Отдавна вече не търся спасение. Аз съм търпелив и мога да чакам. Сега ти заспиваш в неговите обятия. Смееш се на неговите шеги и очите ти блестят. Знам че си щастлива, но щастието е скучно занимание. А той клеттникът дори не подозира, за дяволската сила зад твоята ангелска усмивка.

Късно е. Вън отдавна е тъмно. Аз съм се отдал на тишината и трия горчивия спомен за поредното бледо копие от устните си. Огънят в мен се е разгорял с пълна сила, а дъждът е спрял. 

- Добре дошла у дома, скъпа!