Прозаично

Поетът е мълчалив. Сухият цинизъм, който преди му позволяваше да се гмурка в дълбините на човешката душа, сега го задушава. Поетът е седнал в ъгъла на стаята и вместо вино пие чай. Прозаично.

Той концентрирано сезерцава тишината, докато около него избухва смях. Поетът наблюдава своите придружители и сянка на самота затъмнява погледа му. Той отпива от чашата си чай, а по устните му полепва горчивия билков привкус на нормалността. Тъжно.

Поетът си поема дълбоко въздух. Той избира да говори и остава неразбран.




Още от и за поета тук.

Безтегловност

Bryan Adams, празна магистрала и лилави облаци. Питам се, това ли е смисълът на живота. Тези кратки откраднати мигове на безтегловност. Спокойно задоволство и дори малко гордост. Последните минути преди да се разбихри бурята и да ни остави без дъх.

Въздухът е изпълнен в наеликтризирано очакване. Лилавите облаци треперят в края на хоризонта. Устните ми правят плах опит да се извият в усмивка...

Твърде късно. Завалява дъжд. Моята почти щастлива безтегловност се удавя в буря от хиляди въпроси.