сряда, 21 февруари 2018 г.

Жълтото чудовище

Лесно се руши. До вчера на онзи ъгъл имаше голяма триетажна къща. Днес стените и покривът са погребани в голям метален контейнер под пласт прах и спомени. Острите зъби на един жълт багер се впиват със свирепа целеустременост в останките на къщата.

Жълтото чудовище няма съвест нито скруполи. То методично унищожава. Бам! Още един залп отминали животи изчезва в контейнера. Чудовището е гладно, а крехките останки на къщата едвам го засищат.

Лесно се руши. Тази мисъл отеква в съзнанието ми, докато пия следобедното си кафе, а контурите на миналото чезнат пред очите ми.  Жълотото чудовище напада отново и отново. Но аз не мога да му се сърдя. Неговата свирепост е отражение на нашия прогрес.

Ние никога не спираме, рядко поглеждаме назад и сме все заети да гоним бъдещето. Доброто рядко ни стига, защото повече и още са любимите ни думи. Всичко без гланц и блясък е старо. А старото трябва да се разруши, все пак е лесно да се руши.
Успешно забравяме, че разрухата води след себе си единствено празнина. А от празнината рядко произлиза бляскъв прогрес.

Усмихвам се на жълотото чудовище. То не е виновно. Ние сме тези, които вярват в модерни приказки.


неделя, 7 януари 2018 г.

Монолог

 Пусни си любимата песен, сложи слушалки. Погледни на другата страна. Забрави. Затвори очи. Нека да не опетняваме подредения си живот с обвинения. Ти си уморен, а аз бързам. Нека бъдем цивилизовани: да разменяме усмивки, вместо викове. Погрижи се за неотложните си срещи, а аз ще пригладя ръбовете на гордостта си. Не... няма нужда! Защо да говорим?! Тишината казва всичко.

Лека нощ!  Изгаси светлината, скрий се от неудобните истини. Завий се през глава. Дано да сънуваш един по-розов живот. Внимавай, не прави големи скокове на сън, може да паднеш в пропастта от въздишки между нас.

Добро утро. Не забравяй да провериш имейлите си. По-късно ще ти пиша, да ти напомня да купиш мляко. Може би трябваше да те целуна и да ти пожелая хубав ден. Но  рано сутрин  нямаме време за детинщини. Избери тъмно синята вратовръзка, тя най-добре пасва на любезната ти усмивка.

Здравей! Как беше денят ти?! Oooo, да... Извинявай! Забравих! Трябва да сме цивилизовани и да разменяме усмивки вместо иститни. Пусни си любимата песен, сложи слушалки. Погледни на другата страна. Забрави. Затвори очи! Знам, че си уморен, а аз бързам... Обещавам да затворя вратата след себе си. Тихо.