неделя, 5 май 2013 г.

Сънища

Устните му се плъзнаха по кожата й. Обещаваха и я съблазняваха. Все по-настойчиво и пленяващо. Шепнеше името й, а ръцете му нежно обгръщаха лицето й. Погледите им се срещнаха и тя се притисна към него. Тялото й молеше вместо нея. Искаше още и с всеки следващ миг губеше все повече от здравия си разум. Устните му покриха нейните и светът около нея се изгуби. Отвръщаше настойчиво на целувките му, предизвикваше го. Но той нямаше намерение да се поддава. Измъчваше я с нежност. Бе събудил в нея неподозирана страст. Бушуващ огън, който се разгаряше с всяка следваща секунда все повече и заплашваше скоро да изпепели и двама им. 
Ръцете му за пореден път се спуснаха към...Тя затаи дъх...

... и се събуди.

Огледа се объркано. Бе сама. Облечена с широката си розова пижама, завивката бе омотана в краката й, а алармата на телефона й звънеше вече за втори път. Сънуваше. Отново сънуваше и закъсняваше. Изскочи от спалнята, проклинайки се, включи кафе машината и се изгуби в банята.

Ледената водата се стичаше отгоре й, но тя не можеше да спре да мисли за този сън. Кожата й гореше, а всеки детайл бе така ясно запечатан в съзнанието й, сякаш се бе случило наистина. Зелените му очи, в които се губеше отново и отново. Усмивката му и начинът по който се чувстваше в ръцете му. Всяко докосване, всяка целувка  - разкриваха един нов свят, на неподозирани желания. И всеки път, когато прошепнеше името й, с устни долепени до ухото й, открадваше по частица от сърцето й. Но тя нямаше нищо против, да му го даде дори цялото, стига само да не спираше.

Достатъчно! Вече наистина закъсняваше. Трябваше да бърза. Да бърза, да работи и да спре да сънува. Може би и трябваше помощ. Професионална помощ.
Вече започваше да й омръзва. Тази история се повтаряше всяка нощ. Неканен и неискан той се прокрадваше в съня й и правеше всичко възможно да я подлуди. А може би наистина бе луда.

Нощем се срещаше в сънищата си с въображаем любовник. А денем го желаеше и мечтаеше всичко да е истина. Ако не бе луда, то със сигурност щеше да полудее. Само че точно сега в живота й нямаше нито време, нито място за каквато и да е била лудост. Имаше твърде много срокове и още повече работа.

Вече бе на улицата и тичаше към първото свободно такси, опитвайки се в движение да прибере няколко папки в чантата си и да намери мобилния си телефон. Светът и хората около нея не я интересуваха.
Ето защо така и не видя непознатия мъж, който вървеше точно срещу нея. Погълнат от мисли, посветени на страните сънища, които го преследваха в последно време. Имаше чувството, че тази жена изтъкана от страст и желание, която всяка нощ държеше в обятията е... Е съвсем близо, истинска и чакаща да бъде открита. Но... мобилния му телефон извъня.

Той отговори на обаждането. Тя се качи в таксито. Реалността ги погълна. Останаха само сънищата.



Няма коментари:

Публикуване на коментар