Replay

Слушам една и съща песен цял следобед. Научих текста наизуст, а съседът ми вероятно вече ме мрази. Мелодията ми е влязла под кожата, а бутонът Replay ме привлича с хипнотична сила.

Толкова е лесно... Натискаш един единствен бутон и всичко започва отначало. Не си задаваш излишни въпроси. Не чертаеш сложни стратегии. Не е необходимо да си наясно с чувствата си, нито да се страхуваш от последствията. Просто натискаш един единствен бутон.

Replay.

Изкушаваща е дори самата мисъл за един подобен бутон и в живота. Питам се, колко ли често бих прибягвала към него?! Ей така, за да си спомня. Да се уверя, че е било истина. Да си припомня блясъка в очите ти и да почувствам топлината на устните ти. За да ти се усмихна отново без следи от разочарование и тъга. Да се изплезя дяволито в обектива на камерата ти и да побягна преди да си ме хванал. Да се смея шумно и да се оплаквам дълго от лудешките ти хрумвания. Да погълна още едно голямо парче от онзи ябълков сладкиш... Да останем будни дълго след полунощ, да танцуваме един последен път, а свещите да изгорят до край.

Би било хубаво, нали?! Натискаш един единствен бутон и всичко започва отначало... Остава само да си обещаем, че този път няма да свърши така бързо.