Прелистих страниците на блога и препрочетох някои текстове. Сега се чувствам така сякаш от другата страна на огледалото се е появило отражението на абсолютно чужд човек. През изминалите месеци писането бе затрупано от лавина промени, емоции, вълнения, нови начинания и ежедневие. Думите отказваха да приемат благоприлична форма, а мислите ми се скитаха безпризорни.
След почти едногодишно отсъствие, снощи отворих отново блога и вниманието ми бе приковано от тази публикация.
Последното изречение продължи да отеква и днес в мислите. Глухо ехо, което гъделичка ъглите на съзнанието ми...
Ще бъде ли поетът поет, ако срещне Любовта и познае щастието?
Поетът срещна Любовта. Тя бе облечена с лятна рокля, косите й бяха още влажни от внезапно излелия се топъл дъжд. Очите й, чисти и искрени, му се усмихваха. Поетът се влюби. Не беше трудно.
Прибра се в къщи, отвори бутилка вино и писа цяла нощ. Разсипа чувствата си по белите листи. Опиянен от някакво ново вълнение той за първи път остана трезвен.
На другия ден, поетът отново срещна Любовта. Този път нещо в него се пречупи и той я поздрави. За негова най-голяма изненада тя му се усмихна и отвърна на поздрава му.
Поетът този път не се прибра сам в къщи, Любовта го последва.
Няколко месеца по-късно Любовта и Поетът вече живеят заедно.
Поетът си намери нова работа. Сега той носи риза и сако. Пие по-малко, мечтае по-малко и пише по-малко...
Никога не е късно да се прибереш у дома!
ОтговорИзтриване