сряда, 8 февруари 2017 г.

Лепкави мисли

Поетът е тих. Римите отдавна са го напуснали. По пода се търкалярт празни бутилки. А парчетата от последната винена чаша са разпилени под бюрото.

Тишината, преди се стелеше като вълшебна мъгла и приласкаваше поета в своята утешителна прегръдка. Сега се е превърнала в безформена слуз. Полепнала е по ъглите на стаята. Разпиляла се е в малки локвички и бавно завзема все повече и повече от празното пространоство.

Поетът е самотен и тих, а мислите му лепнат. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар